Може би се сприятелихме още от първата страница на книгата, защото тя не се прикрива зад идеалния образ на перфектната жена, а точно обратното, показва, че не може да прави всичко. И това ми харесва. Кристина не се срамува да сподели многобройните си грешки и осъзнавания, като подхожда нестандартно, за да ги превърне в нещо повече от това, което всъщност са. Така избира да нарича стресиращите ангажименти приключения.

„В хода на един човешки живот професионалното развитие търпи големи промени и ако самооценката ни е свързана с конкретна заемана длъжност, сами се обричаме на криза на идентичността, в случай че кариерата ни не се развива успешно. Но ако се съсредотичим върху по-важния, по-дълбок въпрос къде се пресичат желанията и дарбите ни, ще открием равновесна точка, благодарение на която гъвкаво да се приспособяваме към всичко, което ни поднася животът, като същевременно запазваме усещането си за идентичност и посока.”

„Дръж се”, Кристина Кузмич

Можем да си позволим да грешим. Можем да пропускаме някои от задачите за деня. Можем да сме разсеяни в определени моменти, като забравим какво сме намислили преди това.

Но можем и обратното. И много повече от него, като бъдем по-мили и доброжелателни към себе си, а това означава да приемем, че всичко, което ни се случва е нормално. Можем да изпитваме тъга, а след това да се отдадем на чистата радост, която блика от дълбините на богатата ни душевност. Ние сме нормални хора, които живеят нормален и несъвършен живот, независимо от това, че понякога си внушаваме пълни глупости.

Кристина е толкова изобретателна в това да преобърне негативните нагласи, с които е свикнала да живее, че измисля какви ли не забавни игри и за своите деца. Ако започнат да се оплакват за дребни щуротии, тя им припомня играта, която се казва Да, обаче.

Всеки път, когато се уловим, че разказваме нещо лошо, което няма кой знае какво отражение върху същността на живота, продължаваме изречението с репликата Да, обаче, след която добавяме нещо положително. Тази игра е приложима и в диалог, който ми напомни отново за детските снимки.

***

– Твоята торта е на два етажа.

– Да, обаче твоята може да е по-вкусна.

...Не познавам човек, който да не е повреден. Не познавам родител, който да не среща затруднения. Всеки от нас... (продължи да четеш тук).